Противно на масовите мнения на щастливо излезлите от изпита седмокласници, които един през друг споделяха, че преразказът е бил много лесен, трябва да признаем, че от години не се беше падал толкова труден преразказ на малката матура. По степен на сложност може да се сравнява с 2012 година, когато се падна „Бабата, която хранеше котките“ на Деян Енев.
Кое може всъщност да е сложното на тази забавна и непринудена историйка, така ведро поднесена с несравнимия хумор на Нушич?
Първо – голямото количество реплики и епизоди, осъществени чрез реплики, в които действието е потиснато, а тяхното развитие се определя именно от диалога – например „царският“ съд.
Второ – разговорните изрази и фразеологизирани конструкции, които трудно се поддават на трансформация: „Царю честити…“, „…може ли така“, „…ама и ти ми разгада съня“, „Къде го оня?“, „Тука ли си, непрокопсанико!“, „Това ли му е коронясването и радостното събитие?“ и др. п.
