Частен учител се избира така, както се избира личен лекар, изповедник, психоаналитик – той трябва да е в духовна, интелектуална и културна хармония с Вашето дете.

С удоволствие се предавам на изкушението всеки път да сравнявам образованието и здравето. Когато ученик препише, му казвам, че той лъже най-вече себе си. Все едно да отиде на кръвни изследвания и да поправи резултатите си – здрав няма да стане, а ако е болен, то тези, които могат да му помогнат, няма как да разберат това. Контролната работа в училище е аналогична на безплатно изследване. Изпитването пък е безплатен преглед при специалист, който се старае да постави точна диагноза, да открие болестта, да помогне да се преодолее…

И така, когато започвате да търсите място за подготовка на Вашето дете, спомнете си, че ако решите да се оперирате, ще се срещнете с хирурга, за да го видите що за човек е – как говори, как мисли, как се изказва за болестта, какви са постиженията му, уменията му, ще проучите препоръки за него, мнения… Но няма да отидете да се срещнете с директора на болницата, нали? Тогава защо трябва детето Ви да бъде записано на курс в школа, където не знаете кой ще го обучава нито по български и литература, нито по математика или някакъв друг предмет. Собствениците ще Ви убеждават, че имат отличен екип, това може да е така, но ще приеме ли детето Ви учителя, който му се падне, ще свикне ли с методите му, с ритъма му на работа, с хода на мисълта му?

Освен това в школите винаги работят отлични, много добри и добри учители, но никога не и посредствени, разбира се. Добрите стоят там, защото са изпълнителни, свикнали са с тях, сработени са с екипа, но… Вие ще се доверите ли на лотарийната вероятност детето Ви да попадне при добър, а не при отличен учител? Същото е с добрите и отличните хирурзи – кого бихте предпочели?

Ще се доверите ли да изпратите детето си в учебен център, в който не знаете как точно ще се преподава, какви ще бъдат последователните стъпки на подготовката, какво ще бъде съотношението на теорията спрямо практическите упражнения? Ще заложите ли сляпо, без да знаете дали учителят няма да говори общи приказки през цялото време, вместо да подготвя детето Ви с концентрирана работа върху стандартите и форматите на изпитните процедури в НВО и ДЗИ? Без да знаете колко преразказа или теми ще направи детето Ви с този учител, колко теста ще реши, колко тези ще напише? Без да знаете ще има ли възможност след занятията да остане на консултация по предмета, в случай че иска да пита нещо конкретно, което го интересува, или да се посъветва върху нещо, което има в училище?

Дори и така да решите да направите, моля да имате предвид това, че като записвате детето си в школа, добре е да поискате да се запознаете с учителите, които ще го обучават. Затова отидете да го запишете втората седмица след началото на учебната година, когато те са вече по работните си места. Изчакайте почивката и помолете да се видите с учителя, пък тогава вземете решение.

А какво трябва да знаете всъщност, когато преценявате един учител – това е далеч по-лесно, отколкото ако трябва да прецените един хирург.

1.    Чуйте го как говори – използва ли купешки фрази, професионален изтъркан жаргон, прекалено много чуждици и наукообразни формулировки, или е непосредствен, естествен, непринуден. Добре е да частният учител да има будно и гъвкаво чувство за хумор, да е с режисьорски усет към присъствието си в света, трябва да възприема подиума си като сцена, а аудиторията си като театрален салон, но без да преиграва безвкусно. В първия случай винаги ще бъде интересно за учениците му да го слушат, във втория – ще бъде смешен или скучен.

2.  Забележете какви въпроси задава на детето Ви по време на първата опознавателна среща, дали го пита само за факти, свързани с предмета, или се опитва да разбере природата му, духа му, интересите, да проучи реакциите му, да провокира поведението му.

3.  Поинтересувайте се преподаването на теорията на съответния дял от дисциплината дали ще почне от самото начало, или учителят ще се съсредоточи само върху материала, който се изучава в последния клас преди изпита – съответно седми или дванадесети. Важно е ученикът да има панорамен поглед върху явленията, когато се изгражда като логика и мисловна ориентация, да си припомни отново старите и позабравени теми, които все пак са неумолима част от изпитната програма.

4.  Узнайте непременно приблизително колко писмени разработки ще напише детето Ви , колко теста ще реши. Не забравяйте, че изпитът и след 7-и, и след 12-и клас е оценка в точки на практически умения, а тези точки не се придобиват от безкрайното слушане на теоретични изложения.

5.   Попитайте още в самото начало детето си колко пише учителят на дъската – специално за математиката и за граматиката на българския език. Ако учителят не пише много, ако тетрадката на детето Ви от самото начало не отрази гъсто и подробно изписана дъска в часовете, замислете се сериозно. Точните науки се преподават с много нагледни примери, а учителите, които дават по един-два на час, едва ли имат амбицията да събудят в детето Ви любов и интерес към предмета си…

6. Още в първите седмици, ако сте решили пробно да започнете с някого, обърнете внимание на общуването между Вас и избрания специалист. Например каква е обратната информация, която получавате от учителя. Колко често Ви се обажда или Ви пише, иска ли от Вас съдействие за преодоляване на някои проблеми, или мълчи и при обаждане от Ваша страна винаги казва, че всичко е наред.

7.   Преценете какво е общото културно влияние на учителя върху детето Ви. Колко често говори то за него, за предмета му и как. Възприема ли го като авторитет, като приятел, като по-опитен наставник изобщо в живота, или той за него е само специалистът по предмета от катедрата. Внимавайте какво емоционално въздействие му оказва културният контакт с педагога – учи ли с отдаденост, пробужда ли се в него спортната страст да се докаже срещу предизвикателствата на предмета, или ходи на занятията по принуда и от безволие да се откаже. Разпитайте дали си говорят през кратките почивки за други творби, за филми, за събития от историята, за интересни случки, или се придържат към стандартите на сухото професионално общуване. Тоест – дали учителят го кара да мисли, да разширява хоризонтите на погледа си към света, или го възприема само като клиент.

8.   По-късно, когато напреднете с процеса на взаимната работа по изграждането на детето Ви, забележете каква е степента на натоварване по отношение на домашните работи. Добрият избор е да са премерени равновесно и разумно – да не са нито нищожни, нито прекомерни до невъзможност. Питайте детето си как се проверяват домашните на урочните срещи – анализират ли се неясните въпроси, пита ли учителят върху всяка задача дали има неясноти, или само проверява изпълнението, отбелязва и продължава нататък без обяснение и обсъждане на трудностите. Питайте как се разглеждат една проверена тема или един преразказ – като се връща листът с червените поправки или като се анализират всички грешки последователно и подробно.

9.   Питайте детето си в края на първия месец наясно ли е с процедурата на изпита , с формата на изпитните части, с метода на точкуване, с типовете задачи, с времетраенето и регламента. Все пак готвите се за конкурсен или за зрелостен изпит, а не за повишаване на общата филологическа култура или на оценката в училище.

10.   Внимавайте дали педагогът изследва връзката между обяснението и разбирането, от една страна, и умението за възпроизвеждане на знанието в писмен вид, от друга. Понякога тази връзка се губи, ако не се инервира непрестанно, и се стига до парадокса всичко разбирам, но не мога да го приложа. А за беля, както вече бе казано, изпитът е практически ориентиран.

 И най-накрая – не ставайте жертва на свръхпредпазливост и прекалена подозрителност. Помнете, че оценката в училище е добър белег за това дали частният учител си върши добре работата, но тя не винаги е определяща. Може промяната ѝ да изисква време, може да е въпрос на конфликт с преподавателя в училище – една често срещана, макар и недостойна за професията ситуация…

От друга страна, ако „пациентът“ не иска да бъде лекуван, болестта на незнанията не може да бъде прогонена. Огромен дял от успеха лежи именно на Вашите плещи и на крехките рамене на детето Ви – без неговата импулсивна съпричастност в този процес, всичко е изначално обречено и Вие нямате нужда от частен учител, а от всемогъщ чародеец...

Точно затова, заради пробуждането на просветната жажда, е важно учителят да бъде и интелектуален провокатор, и културен образец в мисълта на Вашето дете, а не само великолепен специалист, което е много важно, но не и достатъчно.

Ако сте преценили всички тези фактори, спокойно можете да изберете педагога, на когото сте се спрели като за начало, и да започнете. Но не търсете институцията на образователния център или школата, които имат зад себе си голяма реклама и много препоръки, ами търсете човека. Добрите школи стават такива именно поради учителите си, не поради социалния шум и плакатната врява на препоръките, които ги обкръжават като ореол от лъскаво и евтино тенеке.

Успех!