- Термопили и Ксеркс са собствени имена на:
А) отряд турски въоръжени сили и военачалника им
Б) не са собствени, а нарицателни имена и означават предмети от военното снаряжение на българите – термос и сладки сухари, подобни на кекс
В) проход в Елада и цар на Древна Персия
Г) провлак и високопланински хребет в Спарта
2. В стиха “Бури подир бури! Рояк след рояк!” е използвана стилистичната фигура:
А) образен паралелизъм
Б) инверсия
В) синтактически паралелизъм
Г) анафора
3. С кое определение в творбата НЕ СА назовани защитниците на върха както в тяхното конкретно, така и в тяхното и метафорична представяне?
А) и с трите израза се означават опълченците
Б) “българи орловци”
В) “демони черни”
Г) “орляка юнашки”
4. Централната антитеза в лирическото въведение, която осмисля всички други опозиции, е:
А) “облак в наший кръгозор” – “див, чутовен връх”
Б) “нека ни отрича историята, века” – “и в нашта история кат легенда грей”
В) “спомен люти от дни на позор” – “едно име ново, голямо, антично // …славно, безгранично”
Г) “счупенте окови” – “строшават зъбът”
5. По своята жанрова природа творбата “Опълченците на Шипка” е:
А) лирика
Б) поезия
В) стихотворение
Г) нито едно от трите
6. В кой от посочените стихове има персонификация ?
А) “Вълните намират канари тогаз”
Б) “И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, // спомня тоз ден бурен, шуми и препраща”
В) “Няма веч оръжие! Има хекатомба!”
Г) “и сладката радост до крак да измрат”
7. Кои от трите художествени похвата са най-характерни за одата като творба за възхвала?
А) градация – хипербола – антитеза
Б) алитерация – композиционна рамка – синекдоха
В) олицетворение – паралелизъм – апосиопеза
Г) инверсия – алегория – анафора
8. По своята смислова съдържателност образното сравнение “кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса” съдържа стилистичната фигура:
А) хипербола
Б) метонимия
В) литота
Г) оксиморон
9. В метафоричната представа за националната памет на българина в произведението кой образ е изразен като посредник между миналото настоящето и бъдещето, като символ на културно-историческото времепространство на народа ни ?
А) връх Шипка
Б) Беласица и Батак
В) Балкана
Г) Радецки
10. Смисловите редици (“горските долини” – “върхът” – “славен рът” – “заветният хълм” и “три деня” – “геройски час” – “йощ миг”) смислово и образно внушават:
А) “свиването” на хронотопа
Б) края на робството
В) приближаването на “братските орли”
Г) ескалацията на безнадеждността и отчаянието
11. Кое е най-пълноценното тълкуване на триадата “вселена – връх – България” в четиристишието “и сладката радост до крак да измрат // пред цяла вселена на тоз славен рът, // с една смърт юнашка и с една победа. // “България цяла сега нази гледа”?
А) върхът е между небето и земята и затова е във втора позиция на семантичния ред
Б) подвигът на върха е съзрян и от националното пространство, и от вселенския необят
В) страданието на поробената родина е препълнило и космическата бездна
Г) сблъсъкът на опълченците с тираните е преосмислен като колизия между доброто и злото в национално-исторически, но и в космическо общочовешки аспект
12. Ако тълкувате казаното във възторжената реч на генерал Столетов, то какво най-точно бихте определили, че признава пълководецът на българските герои?
А) чутовната им сила
Б) на героите руският цар поверява прохода, изхода на Руско-турската война и честта на руския царски трон
В) подвигът им е “геройски час” в националната ни летопис
Г) те са призвани да увенчаят родината си с лавровите венци на славата
13. Стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка” е построено като отговор на хулите срещу народа му. Какво то не изразява ?
А) синовното чувство на Вазов към родината му
Б) реалистичния му поглед към мрачните моменти в българския живот
В) българския характер на поета
Г) ниското му национално самочувствие
14. Кой от посочените изрази съдържа хипербола ?
А) “всякой гледа само да бъде напред // и гърди геройски на смърт да изложи”
Б) “Горските долини // трепетно повтарят на боя ревът.”
В) “И турците тръпнат, друг път невидели // в едно да се бият живи и умрели”
Г) “България цяла сега нази гледа, // тоя връх висок е: тя ще ни съзре, // ако би бегали – да мрем по-добре”
14. В кой от цитираните стихове от одата “Опълченците на Шипка” личи желанието на Вазов да види България като равностоен участник в цялостния живот на човечеството ?
А) “България цяла сега нази гледа”
Б) “Нека ни отрича историята, века, // нека е трагично името ни, нека”
В) “На вашата сила царят повери // прохода, войната и себе дори!”
Г) “българи, орловци, // кат лъвове тичат по страшний редут, // не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.”
15. Битката при Шипка е свидетелство на необратимата промяна на роба в свободен човек. За целта поетът:
А) подчертава различната мотивация на воюващите страни
Б) в образа на атакуващите подчертава зверското, нечовешкото, а в позицията на опълченците – храбростта, новия свободолюбив дух на времето и нравствената им извисеност
В) използва богатство от сравнения, антитези и метафори
Г) верни са и трите предишни отговора
Д) верни са само А и Б
Е) верни са само А и В
Ж) верни са само Б и В
16. Какво в клетвата на опълченците “България цяла сега нази гледа, // тоя връх висок е: тя ще ни съзре” “прави” върха сюблимен ?
А) безпримерният подвиг на героите
Б) въпросът е заблуждаващ – това по начало е най-високият връх в Стара планина
В) върхът се споменава в много народни песни, прославили делото на бранителите
Г) този връх е възпят от всички поети на националната ни литературна класика
18. Как в одата се защитава националното достойнство на българина ?
А) защитата на върха се представя като битка за отвоюване на достойно място в историята
Б) прави се сравнение между българите опълченци и руските вóйни
В) поробителите се представят като “орди дивашки”
Г) описват се тридневните страдания на връх Шипка
19. Къде присъства образът на Балкана в стихотворението ?
А) във всички части на одата
Б) само в лирическия епилог
В) в лирическото встъпление
Г) в лиро-епическия “разказ” за отбраната на Шипка
20. “Това е едно от най-силните ми стихотворения” – признава Иван Вазов за “Опълченците на Шипка”. Времето защитава тази оценка, защото:
А) доказва убедително, че нашият народ е достоен за свободата си
Б) използва много нови художествени средства
В) писано е от поета с най-голямо вдъхновение
Г) преведено е на много езици
Щурмът е отчаян, отпорът е лют…
21. Знаете, че е особено важно при анализа на лирическия текст да демонстрирате овладяността на литературно-терминологичния инструментариум. Разбира се, необходимо е не просто да изложите понятието, но и да разкриете неговия ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ. И така:
Употребата на синтактичния паралелизъм на равнище полустих от типа на “Пушкалата екнат. Турците реват” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) динамизира се художествената визия, образната пластика придобива кинематографичен ефект
Б) създават се особено въздействащи интонационни паузи
В) придава се на стиха изключително разтърсваща мелодика
Г) постига се равнопоставеност на изображението на двете вражески сили
22. Инверсията в стиха “на безсмъртен подвиг паметник огромен” придава следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) внушава, че подвигът е по-значим от самия паметник
Б) разкрива особената поетическа виртуозност и разчупеност на Вазовото слово
В) “изтегля” логическия акцент, смисловия фокус, върху епитетите “безсмъртен” и “огромен”
Г) изгражда уеднаквени стихови структури и така се постига поетическата ритмизация
23. Градацията в двустишието “На вашата сила царят повери // прохода, войната и себе дори!” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) поставя над всичко царя освободител
Б) натрупва еднородни допълнения и усилва значението им, като придава внушението за царственото величие на тази война и на този проход, тъй като те са свързани с монархическата чест на руския скиптър
В) постига ескалация на чувството – разгръща се поетическият възторг
Г) разкрива с нарастваща сила огромната историческа значимост на съдбовната битка, която водят българските герои, представя подвига им не само като национално, но и като световно велик
24. Честата употреба на риторични възклицания създава следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) създава се слухова представа за експлозивната вълна на боя
Б) въздейства върху ескалацията на емоционалната и психологическата изразност на поетическата стилистика, раздвижена между “патоса на възторга” и гневната омраза срещу поробителя
В) подчертава напрегнатостта на лирическия говорител, съпреживяващ развоя на сражението
Г) разкрива яростта на противниците един срещу друг
25. Използването на метонимията в стиха “Върхът отговори с други вик: “ура!” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) постига се олицетворение на Шипка
Б) внушава се, че българските герои са “слети” с гранитната твърд на Балкана, с родната майка земя
В) провокира се идеята, че Балкана още веднъж “повтаря на боя ревът”
Г) заражда се усещането, че викът на опълченците има силата и твърдостта на скалите
26. Антитезата “Щурмът е отчаян, отпорът е лют” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) разкрива озлочестението на битката
Б) представя паническия страх и безсилието на турците, противопоставен на яростта на опълченците
В) създава пространствената визия на вертикалата в изобразителната опозиция “горе – долу”
Г) раздвижва визуалната представа за връхлитането и отстъплението, обогатява картинната представа за кипящата динамика на сражението
Посочете неверния отговор!
27. Апосиопезата в края на стиха “гълтат, потопяват орляка юнашки…” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) внушава с горестна безнадеждност трагичната съдба на храбрите, но обречените на смъртта герои
Б) изразява задъхания гняв на лирическия говорител, съзрял близостта на една безчестна победа, в която врагът преодолява съпротивата на опълченците само благодарение на многочислеността, а не на войнската си сила
В) подсказва за заглъхването на боя, вече наближаващ своя край
Г) внушава, че сякаш и гласът на лирическия говорител е заглушен, залят, “удавен” от връхлитащите вълни
28. Персонификацията в одата (“Горските долини // трепетно повтарят на боя ревът”) има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) разкрива как земята тътне и трепери от вихъра на боя
Б) създава представата за ехо, за отгласност
В) от една страна разкрива съпреживяването на битката от родната земя, а от друга постига внушението за ужасяващата гледка на боя в неговия свиреп рев
Г) представя хоризонтите на баталните действия – битката се води из гори и из долини, по целия роден Балкан, по цялата майка България
29. Алитерацията на “р” в стиха “и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра // върхът отговори с други вик: “ура!” придава следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) създава звуковата алюзия за гръмовност, психологическо внушение за екстатичност
Б) моделира фонетичната разнородност на стиха и го прави по-плътен, по-звучен, по-богато въздействащ
В) изравнява смисловата натовареност на отделните думи, които без нея са поделени на повече и по-малко значими
Г) тя е умишлено създадена от поета с цел рецитаторската форма на произведението да бъде по-емоционално изразителна и по-разнообразна като интонация
30. Анафората “нека” в лирическото въведение постига следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:
А) разкрива презрението на поета над глупостта на клеветата – подобно на прочутия руски поет Пушкин, той смята, че с глупеца не трябва да се спори (“…и не оспоривай глупца!” А.С. Пушкин, “Памятник”)
Б) това е форма на присмех и ирония над скудоумните злословия на западната преса
В) тя внушава, че поетът е извисен над дребните и пошли интригантства с българските национални идеали и не го интересува какво говорят тези морални лилипути
Г) откровено, с дълбока болка, тя градира скръбта на лирическия говорител, спомнящ си кървавия исторически трагизъм на народа ни и незаслуженото му днешно унижение
31. Какво е “трицератопс”?
А) това не е литературен термин, а име на праисторически тревопасен динозавър
Б) вид риторичен похват, при който спорещият привидно се съгласява с позицията на опонента си
В) финално тристишие в древните оди, заменено от Вазов с четиристишие в края на неговото произведение
Г) сложно спираловидно повторение в обхвата на три съседни строфи
32. Какви са тези “горски долини” във Вазовия стих ?
А) това са долините на горите, растящи в Балкана
Б) по билото на Стара планина не растат гори – поетът използва старинна форма на прилагателното име “планински”: “горските долини” = “планинските долини”
В) това е поетическа метафора, която ни отвежда към представата за легендарното хайдушко движение
Г) това е поетически оксиморон – в долините не растат гори, той внушава разгръщането на времепространствените параметри – в смисъл “боят ехти из гори и из долини”
33. Каква е римата в одата “Опълченците на Шипка” ?
А) обхватна
Б) кръстосана
В) съседна
Г) вътрешна
34. Понятието “хронотоп” може да се използва по отношение на стиха:
А) “венчайте България с лаврови венци !”
Б) “в едно да се бият живи и умрели”
В) “ако би бегали: да мрем по-добре!”
Г) “от урва на урва и от век на век!”
35. Какво е “хекатомба” ?
А) древногръцки аналог на японското харакири – в смисъл човекът се жертва с чест
Б) жертвоприношение от жестоките езически времена в Мексико до нашествието на Кортес, когато ацтеките са принасяли на боговете си човешки жертви
В) жертвоприношение на сто крави
Г) ритуално жертвоприношение, при което жреците преди битка са гадаели бъдещето на боя по вътрешностите на закланото животно
36. Кой епитет отсъства от художествената система на одата ?
А) “сладката”
Б) “люти”
В) “горчивият”
Г) и трите епитета присъстват в одата
37. От гледна точка на цветовия спектър и неговата символика кой цвят НЕ присъства в образния колорит на творбата като лексикално изражение (с дума) ?
А) червен
Б) син
В) черен
Г) и трите цвята присъстват
38. От гледна точка на протичащото време в опозицията “преди – сега” кой стих отговаря най-точно на стиха “и тела я стелят, и кръв я залива”, като изобразява близка по образност картина в настоящето ?
А) “на безсмъртен подвиг паметник огромен”
Б) “като Термопили славно, безгранично”
В) “покрит с бели кости и със кървав мъх”
Г) “издига се някой див, чутовен връх”
39. Ефектът на контраста в лирическото въведение е постигнат в опозицията:
А) “робство – свобода”
Б) “героизъм – страх”
В) “високо – ниско”
Г) “мрак – светлина”
40. По отношение на поетическия синтаксис Вазов:
А) редува широко разгърнати и лаконични изреченски цялости
Б) използва само широко разгърнатите
В) одата е структурирана синтактично на принципа на резкия и отсечен изреченски изказ
Г) въпросът е заблуждаващ – това не се нарича “поетически синтаксис”, а “поетическа фразеология”
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба, всяко нещо – удар, всяка душа – плам…
41. Каква роля има подзаглавието на одата “11-ти август 1877г.?
А) сочи достоверността на лирическия разказ за шипченския бой
Б) придава исторически дух на творбата
В) подчертава краткия срок, който разделя историческото събитие от времето на публикуването на творбата – 06 ноември 1883 г.
Г) подзаглавието конкретизира обхвата на събитията чрез изтъкване на датата, когато на ръба на поражението опълченците извоюват победа със съдбовно значение
Посочете неточния отговор!
42. Кои от посочените изразни средства са използвани в цитираните по-долу стихове от лирическия увод на одата?
А) метафора
Б) анаколут
В) сравнение
Г) своеобразно “движение” на понятията, уточняващи топоса
Напишете срещу цитатите буквите на посочените от вас изразни средства !
“защото в Балкана има един спомен
има едно име ,що вечно живей”
“и в нашта история кат легенда грей”
“едно име ново, голямо, антично”
“що отговор дава и слива срамът
и на клеветата строшава зъбът”
43. Защо в лирическия увод поетът използва като композиционен похват антитезата: “позорни страници в нашата национална история – величието на националния подвиг на Шипка”?
А) за да се открои по-ярко величието на подвига на Шипка
Б) за да внуши идеята, че в нашата национална история може да има позорни страници, но над тях се извисява националният подвиг на Шипка
В) за да оправдае позорните страници в националната ни история
Г) за да подчертае незначителността на съвремието, настъпило след Освобождението
44. Определете коя от антитезите не се отнася към лирическия увод на одата:
А) „мрак – светлина“
Б) “позор – слава”
В) „кръгозор * небе“
Г) “ниско – високо”
45. Каква художествена функция има пространствената опозиция в одата: върхът (горе), на който са “дружините наши”, и подножието на върха (долу), където са турските орди ?
А) разкрива изгодната позиция на българските опълченци и неизгодната позиция на турците
Б) представя целта и идейните подбуди в борбата на двете борещи се сили
В) внушава представата за величието (ВЪРХЪТ) и низостта (ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА) като противоположни нравствени характеристики на участниците в боя
Г) очертава различните позиции на разположението на силите – на опълченците и на турците
46. Посочете кои от цитираните стихове съдържат кулминационния момент в развитието на лирическия сюжет:
А) ”Изведнъж Радецки пристигна със гръм”
Б) ”Грабайте телата!” – някой си изкряска
И трупове мъртви фръкнаха завчаска”
В ”И турците тръпнат, друг път невидели
ведно да се бият живи и умрели”
Г) ”Пристъпи ужасни!Дванайсети път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива”
47. Посочете в кой от цитираните стихове има метонимия:
А) ”и аллах! “гръмовно въздуха разпра”,
Б) „желязото срещат с железни си гърди“
В) ”кат шъпа спартаци под сганта на Ксеркса”
Г) ”и на клеветата строшава зъбът”
48. Посочете кое от подчертаните прилагателните имена в цитираните стихове от одата е:
А) определение
Б) архаизъм
В) олицетворение
Г) епитет (метафоричен)
“нек спомен люти от дни на позор”
“и ордите тръгват с викове сърдити”
“Последният напън вече е настал”
“издига се някой див, чутовен връх”
49. Какви идеи внушава картината на финалната част на одата?
А) идеята за непобедимостта на българските опълченци и руските войни
Б) идеята за достойния отговор на хулителите на националната ни история
В) идеята за величието на безсмъртието на героичния подвиг на Шипка, за легендаризирането му, за превръщането му в мит
Г) идеята за забравата, която е овладяла съзнанието на съвременниците на поета, и фактът, че само Балканът си спомня за опълченците и боя
50. Кое от определенията, отнасящи се до основния тон на одата, е невярно?
А) тържествено поетичен тон
Б) ироничен
В) полемичен
Г) прославящо възхваляващ.
51. Защо одата се представя и като “разказ за една победа” ?
А) възхвалява подвига на опълченците
Б) разказва за нравствения смисъл на човешката саможертва
В) описва набезите на турските орди
Г) разкрива как се сражават опълченците
52. Каква е ролята на Балкана в заключението?
А) да увековечи подвига
Б) да разнася славата на опълченците
В) да разказва за битката
Г) да внушава преклонение
Посочете отговора с непрецизен езиков изказ!
53. Посочете пропуснатия израз в цитата “Венчайте България с…”
А) лаврови венци
Б) успех и победа
В) вашата сила
Г) вечна прослава
54. Определете основните чувства в лирическия увод:
А) болка, огорчение, гордост
Б) болка, равнодушие, мъка
В) гордост, възторг, оптимизъм
Г) песимизъм, унижение, потиснатост
55. Кои са цитатните думи, образуващи антитезисни двойки в лирическия увод?
А) “срам” – “гордо”
Б) “трагично” – “велико”
В) “мрак” – “свети”
Г) “позор” – “славно”
Посочете грешния отговор!
56. Кой от посочените по-долу стихове принадлежи на картината, описваща кулминацията на боя!
А) “Тоя връх висок е, тя ще ни съзре”
Б) “Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба “
В) “и фърлят се с песни в свирепата сеч”
Г) “Те ще ни паднат, но честно, без страх”
57. Защо Вазов възхвалява подвига на опълченците?
А) за да отговори достойно на хулителите
Б) за да покаже героичното ни минало
В) за да повдигне самочувствието ни
Г) за да научим за смелите защитници
Посочете неточния отговор!
58. Каква е ролята на лирическия увод?
А) да подготви читателя за възприемане на подвига
Б) да подсили чувствата
В) да отговори на клеветниците
Г) да ни запознае с чувствата на Вазов
59. Кои определения се отнасят за опълченците?
А) като скали твърди
Б) героите наши
В) млади опълченци
Г) всички заедно
60. Кои определения и сравнения използва Вазов за врага?
А) душманските орди
Б) идат като тигри
В) орди дивашки
Г) всички заедно
Пушкат и отблъскват без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред…
61. Защо Вазов назовава дружините “млади”?
А) залага внушението за новото време, което опълченците носят на плещите си
Б) те са своеобразна опозиция на историческата старина
В) това е един от похватите на одическата възхвала
Г) дружините носят нови съдбини
(Посочете неверния отговор!)
62. Какви внушения цели авторът с употребата на художественото наречие “трепетно” в стиха:”Горските долини // трепетно повтарят на боя ревът”?
(Посочете неверния отговор!)
А) майката земя е ужасена, скована, потресена
Б) внушава ефекта на ужаса-надеждата, съзерцанието, тръпката
В) майката родина знае, че това е съдбовен миг
Г) майката родина очаква последния напор, който ще доведе да фаталния край на битката
63. Защо в стиха ”Гъсти орди лазят по урвата дива” урвата е назована “дива”?
(Посочете неверния отговор!)
А) това е характерно описание на самотната природа, на каменистите сипеи и дебри на Балкана
Б) препраща асоциациите на читателя към една от същностните характеристики на “душманските орди”
В) чрез този епитет е назован психологическият ефект, който кръвта и смъртта оказват като въздействие на майката земя, жертва на гибелен, смразяващ ужас
Г) това е похватът на персонификацията, с който се постига внушението, че и самите стръмни скали и сипеи са обхванати от дива омраза към поробителите
64. Как започва художественото изображение на битка
(Посочете неверния отговор!)
А) от реалното й начало – 11-ти август 1877 г.
Б) от третия ден, а не от реалното й начало
В) от онзи момент, който е значим и същностен за обслужването, за доказването на художествената концепция на автора
Г) от най-важното сражение през Руско-турската война, предопределило нейния изход
65. Какви подзначения се разкриват в метонимията “Върхът отговори с другий вик”?
А) географско място
Б) високо и близко до небето място
В) морална височина, морално превъзходство
Г) част от Балкана
66. Какво означава думата “сюнхорезис”?
А) вид метонимия
Б) логическа градация
В) привидно съгласяване с доводите на опонента, за да бъдат впоследствие отречени
Г) особеност на поетическия синтаксис
67. Какъв смисъл внушава сравнението на върха с Термопили (“като Термопили славно, безгранично”) ?
А) събитието може да се впише в общочовешката история
Б) древно колкото Термопили
В) свързано е със звезден миг от историята на България
Г) прави се аналог с историята на древен Рим
68. В кой от посочените стихове не е вложен като художествен похват на изображението синтактичният паралелизъм:
А) “идат като тигри, бягат като овци”
Б) “кат демони черни над черний рояк”
В) “свети нещо ново, има нещо славно”
Г) “патроните липсват, но волите траят”
69. Падението и срамът на българския народ в робските години не е изразено само с едно от посочените средства. Кое е то?
А) синекдоха
Б) топоними
В) сравнение
Г) инверсирани епитети
70. Изразът ”там нейде, навръх планината” означава:
А) местността “Орлово гнездо”е най-високата точка на Балкана
Б) неопределеността произтича от липсата на картографско описание на върха, защото България е в рамките на господстващата империя
В) за лирическия говорител е без значение точното местонахождение на връх Шипка
Г) неопределеността е съзнателно внушена, за да се очертаят митичните измерения на събитието
71. Опозицията между възгласите “аллах!” и “ура!” НЕ се възприема само с едно от следните значения:
А) изразява грандиозния конфликт между стремежа към увековечаване на господството на поробителите и порива към свобода на опълченците
Б) разкрива две морални системи
В) доказва невъзможното съвместителство на тираните и свободолюбивия народ в рамките на една държава
Г) предстои сюблимен момент, предначертаващ съдбините на България
72. Изразът “пушкат и отблъскват без сигнал,без ред” означава:
А) опълченците са в паника, което нарушава организационната им атака
Б) дружината е наскоро организизирана, затова е без опит
В) зад привидния хаос се крие строга подчиненост на една-единствена цел – победа
Г) чувства се отсъствието на генерал Радецки, който да въведе ред
73. Вазов не продължава описанието на битката след пристигането на Радецки, защото:
А) няма достатъчно достоверни данни за изхода
Б) описанието след развръзката е излишно, защото пристигането на Радецки предрешава изхода от битката
В) целта на поета е да увековечи подвига на опълченците, извършен в критична ситуация
Г) авторът не е имал време да завърши творбата
74. Образът на Балкана в епилога присъства със следните значения:
А) той е свидетел на величавото събитие, медиатор между водоразделите на времето
Б) символ на българската твърдина и дух
В) поле за изява на героичното начало
Г) ограничава (рамкира) измеренията на подвига
Посочете неверния отговор!
75. Как са отречени оценките на чуждата преса за нашата история в одата „Опълченците на Шипка“? Посочете неверния отговор:
А) чрез композицията на лирическия увод, където втората част отрича възгледа за позорното минало
Б) със съгласяването с оценките на историята в първата част за нашето позорно минало
В) чрез подбраните исторически примери Батак и Беласица като доказателства за порива към свободата
Г) чрез анафората „нека“, съдържаща повече несъгласие, отколкото примирение
76. Как е представен върхът Шипка в лирическия увод, след като е премълчано името му?
А) с епитетити „ново”, “голямо”, ”антично“
Б) с пространственото разположение – върхът е в Балкана
В) със сравнението с Термопилите
Г) с всички посочени начини
77. В кой от посочените изрази се съдържат алитерация и асонанс?
А) „България цяла сега нази гледа“
Б) „ревна гороломно“
В) „идат като тигри“
Г) „покрит с бели кости“
78. Коя от посочените опозиционни двойки не е използвана, за да се постигне противопоставянето на два образа?
А) „Аллах!“ – „ура“
Б) „орляка юнашки“ – „орди дивашки“
В) „ново“ – „антично“
Г) „младите дружини“ – „рояк“
79. Какво постига Вазов чрез пространственото разположение на враждуващите сили? Посочете неверния отговор:
А) ордите остават „долу“, слети с ада
Б) само фактът, че са на върха спасява българите
В) българите и да паднат, ще останат на върха
Г) българите са извисени от порива за свобода
80. В кой израз има градация?
А) „всяко дърво меч е, всякой камък – бомба“
Б) „патроните липсват, но волите траят“
В) „желязото срещат с железни си гърди“
Г) „покрит с бели кости и със кървав мъх“
Вълните намират канари тогаз…
81. Кой момент е най-въздействащ с експресивната си сила?
А) „талазите идат; всичките нащрек са“
Б) „Пристъпи ужасни! Дванайсетий път // гъсти орди лазят по урвата дива“
В) „Грабайте телата!” – някой си изкряска // и трупове мъртви хвръкнаха завчаска“
Г) „Йоще миг – ще падне заветния хълм“
82. Кои са опорните образи в лирическия епилог?
Посочете неверния отговор:
А) спомен
Б) позор
В) Балкана
Г) славата
83. В кой израз има и метафора, и метонимия:
А) „желязото срещат с железни си гърди“
Б) „и сладката радост до крак да измрат“
В) „не срещат ни жега, ни жажда, ни труд“
Г) „Върхът отговори с другий вик: „Ура!“
84. Коя победа възпява одата? Посочете неверния отговор:
А) военната победа с помощта на генерал Радецки
Б) победата на порива за свобода над насилието
В) победата на стоицизма в отстояване на идеала
Г) победата над смъртта в името на свободата
85. Коя поред ода е „Опълченците на Шипка“ в цикъла „Епопея на забравените“? Защо?
А) първа, защото показва героизма на целия български народ, който в последвалите я оди се персонифицира
Б) в средата, защото е кулминация на българския героизъм и заема централно място в цикъла от оди
В) последна – израз на колективния подвиг, който обхваща в себе си героизма на отделните личности, възпят в предходните оди
Г) тринадесета – предходните дванадесет възпяват личности, по аналогия с дванадесетте апостоли от Библията, а тази е за всеобща прослава
86. Как на отрицаващите „история“ и „века“ се противопоставя „нашата исторья“?
А) Вазов си служи с доводите, аргументите и мотивациите на своите противници, които пресъздава поетически
Б) противопоставянето на двете части на лирическия увод (срама и славата) става чрез използването на конструкцията „нека“ – „но“
В) „историята“ и времето са едностранчиви, необективни, те са „клеветата“, на която нашата „исторья“ противопоставя едно изстрадано събитие, едно живо име
Г) и трите тези могат да се приемат за отговор на въпроса
87. Кое от следните твърдения е невярно?
А) възклицанието „О, Шипка!“ е в началото на втора част от лирическия увод и след него се доказва, че обвиненията са „клевета“
Б) името „Шипка“ се появява така „изведнъж“ – сякаш грохотно се стоварва върху зъба на клеветата
В) възклицанието в полустих като самостойна текстова цялост, сякаш „атакува“ и слуха, и зрението на читателя
Г) след възклицанието сякаш митът излиза извън пространството на митологическото безвремие и започва да разказва за себе си сега.
88. Как се проявяват в одата двата плана: абстрактно обобщеният и конкретно историческият?
А) абстрактният план се противопоставя на конкретния, защото цели да оцени и легендаризира събитието, да го превърне в мит
Б) в едни и същи стихове се напластяват едновременно значения от двата плана и те стават многозначни със скрит смисъл
В) лирическият говорител се стреми да постигне достоверност, ето защо се придържа към фактите от световната история
Г) лирическият говорител не робува на фактите, а от тях подбира само значимите за доказване на художествената си концепция
89. Каква художествена функция имат стиховете след дадения от опълченците обет в отговор на речта на Столетов?
А) завръзка – след техния обет за победа започва истинския разказ – прослава за истинския героизъм
Б) развръзка – стават вече известни мотивацията на опълченците и задачата им, а след това е само разказ за постигната цел
В) епилог – последвалата картина е финал на битката, победата на българските опълченци, краят на разказа за славата
Г) ескалация на динамиката и психологическото напрежение в посока към кулминацията – грандиозно изразяване на националната идея, че смъртта не е краят на борбата на българина с робството
90. В завръзката на епическата част на одата „Опълченците на Шипка“ „боят“ е метафорично олицетворен чрез следното съществително име:
А) шумът
Б) грохотът
В) ревът
Г) стонът
91. Идентификациите на турските орди „рояк“ и „талази“ съсредоточават в себе си авторовото внушение за:
А) тяхната стихийност, многобройност и непобедимост
Б) безизходността на сражението за опълченците, които се сблъскват с тази огромна всепомитаща маса
В) тъмнината, многобройността, стихийността, хаоса, който цари в тези черни редици
Г) посочва се числеността на противника, за да се подчертае още повече героизма на опълченците
92. Призивът на генерал Столетов „Венчайте България с лаврови венци!“ носи символния смисъл на:
А) смъртта в името на отечеството
Б) победата и свободата на България
В) средство за повдигане на духа на опълченците
Г) отчаянието от евентуалния фатален край на битката
93. Политането на телата на мъртвите опълченци от върха към турските орди във Вазовата художествена логика на одата може да се тълкува като:
А) паниката от безизходността, обхванала редиците на опълченците
Б) на върха няма смърт, а безсмъртие и мъртвите оживяват в геройския час ведно с живите, за да помогнат
В) оскверняване на труповете, в резултат на хаоса на върха
Г) разкъсване на художествената логика с цел въздействие върху читателя
94. В динамичното, напрегнато описание на „геройския час“ лирическият говорител проследява преди всичко действията на българските дружини, защото:
А) Вазов като българин е пристрастен и иска да изтласка османските орди в периферията на своя художествен свят
Б) това е удачен поетичен момент за индивидуализация на персонажите, която е заслужена само за опълченците
В) бранителите на върха са тези, които в този момент носят историята на плещите си, и читателят трябва да види как се кове една чудна и кървава героична победа
Г) онова, което се случва на Шипка в този момент, е продукт на авторовата художествена фикция
95. Лексемата „гороломно“, преведена във Вазовия фикционален свят,може да се свърже със следното определение:
А) буреносно
Б) свирепо
В) разкъртващо
Г) раздиращо
96. Определението на Сюлейман – “безумний”означава:
А) турският пълководец се намира в психопатично състояние
Б) не се съобразява със стратегическото предимство на защитниците на върха
В) не осъзнава, че всеки момент опълченците ще получат подкрепление от генерал Радецки
Г) не осъзнава, че “раите”на върха са вече свободни хора и че ходът на историческите процеси е неумолим
97. В литературната интерпретация е възможно пресичането едновременно на няколко идеи и тълкувания – опитайте отново!!!
Определението, което авторът дава на предводителя на ордите – „безумний“, има своята логика в следното обяснение:
А) безумство е да се опълчваш срещу един народ, който се бие, за да извоюва победата си
Б) Сюлейман е събирателен образ на поробителя, който лее кърви и мъчи цял един народ вече пет века, обзет от безумно, зверско настървение
В) безумен е, защото за пореден път атакува, като вижда, че завоюването на върха е невъзможно
Г) безумен е защото е властолюбив, деспотичен и жесток военачалник
98. Онова, което прави опълченците равностойни на „душманските орди“ в художествената логика на одата, е:
А) стратегическото предимство, което им дава местоположението на върха
Б) нерешителността и страхът от нападение на многобройните противници
В) тяхната дисциплинираност, ред, единомислие и талантливи предводители
Г) техния безпримерен героизъм, смелост и готовност за смърт в името на свободата
99. „Боят се обръща на смърт и на щик“ – какво е значението на думата „щик“ в художественото смислово поле на одата:
А) тя се свързва съчинително с думата “смърт” и носи символиката на смъртта
Б) тя е оръжие или част от оръжие
В) воюващите страни са привършили амунициите (”патроните липсват”)
Г) в този момент на боя кръвта се лее най-силно
100. Метафоричната картинност на стихийния сблъсък между тираните и вóйните на България е изградена от образната символика, уподобяваща враждуващите сили на:
А) бури и рояци
Б) вълни и канари
В) тигри и лъвове
Г) желязото и труповете
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща…