След внимателен прочит на тазгодишния тест от НВО след седми клас, спокойно може да се каже, че той наистина е лесен, но само за подготвените ученици. Подготвени интелектуално, психически и практически. Които знаят, могат да решават тестове (защото са го правили цяла година, а някои и две) и не се поддават лесно на разсеяност, безпокойство, пакостна самонадеяност; съсредоточени са, дисциплинирани са, четат, осмислят и проумяват какво се иска от тях; работят сравнително бързо, макар и спокойно, и накрая си правят внимателна проверка на всички отговори. Тези, които не принадлежат към гореописаната група, може да са доволни от лесния тест, може да си мислят, че са го решили добре, за висок брой точки, но по всяка вероятност ще останат разочаровани.
Раздел ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ представи тази година лесни и безпроблемни за решаване въпроси, които носят едва 13 точки (въпроси от 1. до 6. и въпрос 16.). Прави впечатление практическата визуална задача във въпрос №16, която вече устойчиво се настани във формата на теста – дава се за трета година. Въпреки всичко разделът е почти обидно лесен с изключение на споменатия въпрос №16, при който – смеем да предполагаме – ще има доста неприятно изненадани седмокласници.
Раздел ЕЗИКОЗНАНИЕ И ЕЗИКОВА КУЛТУРА отново представя най-трудните въпроси (от №7 до 15. и 17.), като задачата за правописна корекция тази година обаче прави изключение – тя е повече от лесна. В замяна на това граматичните и лексикалните въпроси (въпроси от фонетиката не се паднаха) имат само привидна несложност и един необучен в технологията на тестовото решаване млад човек, на когото леко куцат спомените от морфологията и синтаксиса и който не внимава в лексикалните задачи, спокойно може да допусне грешка на всички въпроси, но особено на № 9, 10, 11. Този раздел носи общо 31 точки (като 17 са от езиковедски въпроси и 14 от правопис и пунктуация). Засегнат е материал от пети, шести и седми клас в чувствителен контраст спрямо миналогодишния тест, в който беше пропуснато почти всичко, изучавано в седми клас. Този раздел отново е с най-изразената точкова тежест и с най-висока степен на сложност, въпреки привидната си елементарност. Трудностите се състоят в прикритите възможности за заблуда и подвеждане на мисълта, които могат да сполетят неопитните и недостатъчно подготвените кандидат-гимназисти. В този раздел за трети пореден път не беше включен въпросът за трансформация на пряка реч в непряка, което вече почти сигурно може да означава, че той е отпаднал от изпитния формат. Все пак бъдещите седмокласници трябва да умеят тази техника най-малкото заради преразказа.
Литературните въпроси са както обикновено от № 18 до 25 и носят общо 21 точки (15 точки от общи въпроси и 6 точки от тезата). Точковата тежест на литературата се разшири след отпадането на въпроса за трансформацията на пряката реч, за да може привидно третият раздел да бъде равнопоставен на другите два. Но това няма да стане, докато въпросите по литература продължават да бъдат смешно леки и свързани предимно с прочитната заученост на изпитните творби, с отличното познаване на фактологическата страна на произведенията. Общите въпроси са почти примитивни (с малки изключения) и разчитат отново най-вече на познаването на съдържанието на творбите. Не залагат на интерпретацията, на аналитичната мисъл, а просто на гореспоменатото познаване на фактите. Както обикновено. Прави впечатление, че за четвърта поредна година се задава въпрос, свързан с жанровете на творбите, изучавани в седми клас, което видимо за МОН е ценно знание, макар че информацията за одата, елегията, баладата, пътеписа, повестта и разказа (евентуално и за поемата, разглеждана в пети клас, и за романа, две глави от който се разглеждат в шести клас) и изучаваните заглавия може да се научи наизуст като късо стихотворение от Ран Босилек. И то един ден преди изпита. Предизвикателството на литературния раздел отново е в последния въпрос – в тезата, но тази година дадоха ярък, образно и емоционално наситен цитат, в който се преплитат употребите на няколко художествени похвата. И това може да се приеме като реверанс към изпитваните.
И така – да обобщим:
- Раздел Четене с разбиране – 13 точки
- Раздел Езикознание и езикова култура – 31 точки
- Раздел Литература – 21 точки
Тестът е прилично направен, но и сега не можа да мине без гафове. Не е ясно защо е подчертана думата „разказват“ в изречението към въпроси 11. и 12. А пък въпрос № 18 съдържа във формулировката си груба лексикална грешка – от онези, за които непрекъснато предупреждаваме учениците и за които ги съветваме и преследваме да не ги допускат.
Малко след изпита във форумите на мрежата се появиха коментари, че тестът е лесен и преразказът ще отсее силните от слабите. Всъщност това винаги е така. Дори лесният преразказ, паднал се на НВО 2019 (Богатствата на момъка), пак имаше ролята на филтър. Преразказът активира други полета на интелекта и способностите за умствена организация – той е практическа задача, при която за повече от половината от успеха се разчита на добрата памет. Но всъщност специално за тазгодишния изпит форумите имат пълното право: преразказът рязко ще поляризира кандидатите, като с висок резултат ще изпъкнат отново само знаещите, опитните, тренираните. Тестът обаче също има своите коварства, той е лесен пак единствено за отличниците, но все пак е много по-достъпен като степен на сложност за решаване от дидактическата задача към разказа „Череши“. Но за преразказа ще поговорим вече в следващата ни публикация.
А сега, моля, който желае, може вече да се запознае с анализа на теста от националното външно оценяване след седми клас за тази година – 2021-а.
